"Ние срещу всички" - Фредрик Бакман // Ревю (без спойлери)

Здравейте!

Вече сме април и времето започна да става все по-хубаво. През март излезе продължението на “Бьорнстад”, която е и моята любима книга.

Очаквах я с нетърпение. И със страх.

Амат, Закариас, Бобо, Бени. След десет години двама от тях ще са професионални играчи, единият ще е баща, единият от тях ще е мъртъв.

Това е ми харесваше. Не исках никой да умира. Никой от тях.

“Ние срещу всички” излезе пред март с таза прекрасна корица, дело на Дамян Дамянов.

Ел, благодаря ти, че ми я изпрати. Няма да крия, плаках. Когато я видях, докато я четях и след това. Четири пъти ходих из книжарниците. Докато я взема.

Нека да разгледаме корицата. Кои са двете момчета на нея, според вас?

Едното с зеленото на Бьорнстад, а другото с червеното на Хед.

Моето първоначално мнение,, което не се промени е, че това са Бени Ович и Вилиам Лют.

Какво знаем?

Кевин отива в Хед. Заедно с него тръгват и останалите. Но не и Бени.

В новата книга ще видим червени и зелени флагчета. Ще усетим болката, ще преживеем любовта. И смъртта.

Ще видим смели майки, готови на всичко за децата си. Бащи, обичащи с целите си сърца. Момчешка лудост и ярост. Желание за отмъщение, за победа. Ще има музика и тъга. Ще има радост. Политика срещу спорт. Страст срещу страст. Хокей.

“Бьорнстад ще се ликува, но и ще пламне…”

Каня Ви, да я прочетете. Ще ви хареса. Обещавам. :)

Резюме:

Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго.

 Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще бъдат съкрушени, ще изживеем най-добрите и най-лошите си дни. Този град ще ликува, но и ще пламне. Ще се чуе ужасяващ тътен.

Някои момичета ще ни накарат да се почувстваме горди, някои момчета ще ни накарат да се почувстваме големи. Млади мъже, облечени в различни цветове, ще се бият на живот и смърт в една тъмна гора. Една кола ще се движи твърде бързо в нощта. Ще кажем, че е било злополука, но злополуките стават случайно, а ние ще знаем, че сме можели да предотвратим катастрофата. Някой ще бъде виновен.

Хора, които обичаме, ще умрат. Ще погребем децата си под нашите най-красиви дървета.

А аз ще спра до тук. Не съм готова за повече. Но ще си събера мислите и ще ви разкажа за Мая и Ана, за тяхното приятелство. За Амат, Закариас и Лифа. За Бени…

Някой друг път.

До скоро!